* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димчо Тодора думаше:
- Ще ида ида Тодорке,
там долу в долна махала,
за алтън вино ще изпия,
а пък за половин ракия,
сакън, да ме, Тодорке, дочакаш,
ако ме, булка, дочакаш,
ще ти гердани позлатя,
ако ме не, булка, дочакаш,
главата ще ти отрежа,
главата от шията.
Седяла й булка Тодорка,
седяла и седенкувала,
кола е дърва изгорила,
кило е памук изпрела,
пак го й Димчо нямаше.
Тодоркина зла свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Стани си, булка, легни,
кога се Димчо зададе
със зурни и са тъпане
я ще те, булка, извикам.
Че стана Тодорка, че легна,
че се й Димчо задал
със зурни и са тъпане.
Тодоркина стара свекърва
Тя на Тодорка не извика,
а си на порти излезе
да си Димчо посрещне
и на Димчо думаше:
- Димчо ле, мама, Димчо ле,
снощи е булка легнала,
легнала, че е заспала
не те е, мама, дочака.
Люто се Димчо, разлюти
Тодорка глава отряза.
Тодоркина глава скачала,
скачала и говорила:
- Димчо ле, първо венчило,
снощи съм те чакала,
кола съм дърва изгорила,
ока съм памук изпрела,
че ми мъжка рожба заплака.
Твойта стара майчица
тя ме Димчо, накара,
да стана, Димчо, да легна,
да си детенцето прибера,
че съм детенце прибрала,
прибрала и заспала.
Тогаз си Димчо извади,
извади ножче инжерче
и се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020