* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни думаше:
- Либе Диляно, Диляно,
я ми конче изведи.
Стефан си кончето яхна
и си Диляна продума:
- Ти да ме, либе, почакаш,
та да ми порти отвориш,
кага се, либе, завърнем.
Седела Диляна, чакала
девет вретена изпрела
и десето почнула.
Дилянината свекърва,
Стефанова майчица,
тя на Диляна продума:
- Снахо Диляно, Диляно,
я легни, снахо, та поспи,
кага Стефан на порти потропа,
я че те, снахо, повикам,
портите да му отвориш.
Че легна Диляна, та заспа,
Стефан на порти потропа,
Стефановата майчица
сама му порти отвори.
Стефан си майка питаше:
- Къде е, майко, Диляна?
Майка на Стефан думаше:
- Синко Стефане, Стефане,
щом ти из порти излезе,
Диляна легну, та заспа,
девет съм вретена напрела
и десето съм започнула...
Стефан се люто разсърди,
извади остро ножленце,
че при Диляна отиде,
на Диляна главата отреза.
Дилянината главица скачаше
като скачаше, думаше:
- Либе Стефане, Стефане,
защо ми главата отреза,
твоята майчица
на мен върла душманка -
она ме, либе, накара,
да легнем, либе, да заспим,
та да ми главата отрежеш.
Стефан се жалба нажали,
извади остро ножленце
и га в сърце си забоде.
Стефан си дума продума:
- Лежи, Диляно, да лежим,
майка ми да се нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020