* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, моя пръвнино,
я постой, бари почакай,
аз ще малко да ида
долу в долната махала
на новата механа,
за пара вино да пия
и за рупия ракия.
Ти постой и ме почакай
кога се назад повърна
вратата да ми отвориш.
Издума Стефан, замина.
Седя Диляна, чака го,
дорде петлите пропеят
кола борина изгори,
три юза памук опреде,
трийсет вретена напреде,
три мотовилки смотала
и мъжка риза скроила,
скроила и я ушила,
тогаз петлите пропели.
Мъжка й се рожба събуди,
седнала да я накърми,
че й се дремка додряма.
Дилянината свекърва
тя на Диляна думаше:
- Я легни снахо, поспи си,
кога се Стефан завърне
тебе ще от сън събудя
да станеш да му отвориш.
Тамън е сладко заспала
Стефан отдолу идеше
със зурли и със тъпани
със гайди и със гъдулки.
Дилянината свекърва
не си Диляна събуди
най му е сама отворила.
Стефан си в къщи влезе,
Диляна сладко заспала
лятна я роса побила.
Стефан си бръкна в джобове
извади бяла кърпичка,
че й лицето отрива.
Стефановата майчица
тя каил не е станала
и на Стефана думаше:
- Защо й лице отриваш
тя не е тебе чакала
откак си тука излязъл
цяла нощ яде и пие
в Сливненските изби дълбоки
с нейните достове
с твойте върли душмани.
Стефан се люто ядоса,
че си камата извади
и й главата отряза.
Главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Стефане, моя пръвнино,
защо ми глава отряза
откакто оттука излезе
кола борина изгорих
три юза памук опредох
трийсет вретена изпредох
три съм мотовилки смотала
и съм ти риза скроила,
скроила и съм ушила.
Защо послуша майка си
та ми главата отряза?
Стефан се много нажали
и си камата извади
и се в сърцето прободе,
мокър му език говори:
- Я лежи Дилянке, да лежим,
да ни се майка нашири
без тебе и без мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020