* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Дамяна думаше:
- Дамяно, либе Дамянке,
я ще да ида, Дамяно,
нагор на нова махала,
там на новата механа.
Не ще се много забавя
и не ще много изпия -
до два ми, до три дуката
и до четири алтъна.
Ти да ме чакаш, Дамяно,
дорде петлите да пеят,
портите да ми отвориш!
Чакала го е Дамяна
до първи петли, до втори,
ока е памук изпрела,
девет вретена напрела
и десетото почнала.
Мъжка са рожба събуди,
легнала да я приспива,
на свекърва си поръча:
- Мамо ле, мила майчице,
кога се Стоян завърне,
ти да ме, мале, повикаш
портите да му отворя,
кончето да му настана.
Легнала и се успала,
ето и Стоян де иде,
на порти чука и рука:
- Дамяно, либе Дамяно,
слезни ми порти отвори!
Тя не е слязла Дамяна,
а на е слязла майка му.
Стоян майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
къде е, мамо, Дамяна,
та ти ми стара отваряш?
- Дамяна, синко, Дамяна
цяла й нощ, синко, играла
със поповите ратаи,
ей ся си дойде, та заспа.
Стоян се люто натъжи,
право са гору покачи,
Дамяна глава отряза.
Главата си хи хвъркаше,
езикът си хи думаше:
- Стояне, либе Стояне,
от Бог да найде майка ти,
дето ни двама раздели!
Тя не ще, либе, тя не ще
два млади в къщи да гледа,
тя иска, либе, тя иска
два гроба да си оплаква.
Като чу Стоян тез думи,
сам се в сърцето убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020