* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Дилянки думаше:
- Дилиянке, пръвна пръвнино,
Дилянке, пръвно венчило
и аз ще да ида, Дилянке,
у чичови си на гости.
Теб тук ще оставя
и тука да те намеря.
Че стана Стефан, отиде.
Дилянка булка хубава
седяла Дилянка и прела,
дорде петлите пропели,
пропели и повторили,
Дилянкината свекърва,
тя на Дилянка думаше:
- Дилянка, булка хубава,
остани, Дилянке, легни си.
Няма го Стефан да дойде.
Че стана Дилянка легна си.
Тъкмо е Дилянка заспала,
Стефан на порти похлопа.
- Дилянке, булка хубава,
стани ми порти отвори!
Дилянка булка хубава,
тъкмо е Дилянка заспала.
Повторно я Стефан извикал,
и го е гневно догневя.
Че й главата отряза,
главата й се търкаля,
език и тихо говори:
- Стефане, първа пръвнино,
недей се сърди на мене,
а най се сърди на майка си,
че тя ме мене накара.
Стоян се гневно догневя,
че се в сърцето прободе
и изясно провикна.
- Леж, Дилянке, да лежим,
нека се майка ми зарадва,
нека се майка ми наживей.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020