* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- Аз ще, Диляно, да ида
надолу къде дюкяните,
за пара вино да пия,
и за две - люта ракия.
Тебе те в дома оставям
да ме, Диляно, почакаш,
докато се от дюкян завърна.
Седя Диляна, чака го,
доде петлите пропеят.
Девет вретена напрела.
Втори са петли пропяли
бяла е риза ушила.
Ней й се дрямка додряма.
Нейната лоша свекърва,
тя на Диляна продума:
- Диляно, булка, Диляно,
стани си, мъри, легни си.
Кога се Стефан завърне,
аз ще те от сън събудя.
Стана Диляна и си легна,
докато легна и заспа.
Че Стефан на порти повика:
- Диляно, булка, Диляно,
стани ми порти отвори.
Тя ни го чула Диляна,
най го е чула майка му.
Тя му портите отворила.
Стефан майка си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна?
Мама Стефана думаше:
- Твоята булка, Диляна,
ти като, Стефане, замина'
легна Диляна, заспала
от сън не се е събуждала.
Тогаз си Стефан продума:
- Ах гиди, моя Диляно,
как си ми сладко заспала.
Неговата стара майчица
пак си на Стефан думаше:
- Твоята булка хубава,
цяла нощ яди и пи,
с твоите верни другари.
Че се Стефан ядоса.
С лява я ръка прегърна,
с дясна й глава отряза,
глава й скача подскача.
Жално Диляна думаше:
- Стефане, първо венчило,
защо ми глава отряза?
Твоята майка проклета,
тя си ни двама раздели.
Ази те, Стефане, чаках,
доде петлите пропеят,
пропеят и повторят.
Тя ме накара да легна,
че щяла да ме събуди,
аз да те тебе посрещна.
Тогаз се Стефан нажали,
че той се в сърце удари
и на майка си думаше:
- Проклета да си, майко,
дето на двама раздели!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020