* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Тодор Лилянки думаше:
- Любе Лилянко, Лилянко,
аз ще на дюкян да ида,
мало ще много да седя,
мало ще вино да пиям
за една жълта жълтица,
мари, да си ме чакала!
Седна Лилянка да чака,
ока е памук изпрела,
товар е борна изжегла,
бъкъл е вода изпила;
на гергеф ръкав ушила...
Мъжко й дете преплака,
та легна да го прихрани.
Зорлан я дрямка натисна,
та е главана сложила,
главана на възглавкана.
Тодор на порти почука:
- Ела, Лилянко, отвори!
Не е зачула Лилянка,
ами зачула баба й,
та е мунафлък сторила,
отиде, та му отвори,
и на Тодора думаше:
- Сино Тодоре, Тодоре,
лилянка си е заспала,
ваз-нъщ е нъще играла
със поповине ратаи.
И Тодору се разсърди,
та като си вървше,
възпретна бели ръкави,
извади сабля огнену,
Лилянки глава отряза.
Глава й по дров хвъркаше,
език й дума думаше:
- Любе Тодоре, Тодоре,
я виж ми, любе, работа,
тога ми глава отрежи!
Тодор й видя работа.
Извади сабля огнену,
та си се порна в сърцено,
че на майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
дено да жалиш едничък,
я жали, майчо, двамина!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020