* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни думаше:
- Диляно, либе Диляно,
аз ще да, либе, изляза,
ти ще ме мене почакаш,
додето петли пропеят,
вратите да ми отвориш.
Ако ме мене не чакаш,
главата ще ти отрежа.
Седе Диляна, що седе -
девет вретена напреде,
тамън десето започна,
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни си, снахо, поспи си,
когато Стефан похлопа,
аз ще те тебе събудя,
вратата да му отвориш.
Легна си Диляна и заспа.
Ето ми Стефан потропа
и Дилянината свекърва,
тя си на Стефан отвори.
Стефан се люто разсърди,
извади остро ножленце
и руса й глава отряза,
главата скача и вика:
- Я не съм, либе, виновна,
я не съм, либе, причина -
най е виновна майка ти,
че тя ме мене излъга:
- Легни си, снахо, поспи си,
когато Стефан похлопа,
аз ще те тебе събудя,
вратата да му отвориш.
Стефан му жално дожаля,
извади остро ножленце
и се в сърцето убоде,
и на Диляна продума:
- Лежи, Диляно, да лежим,
да се майка ми нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020