* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Дамян Дамянке думаше:
- Либе Дамянке, Дамянке,
аз ще надолу да ида,
надолу във чаршията,
за алтън вино да пия,
та за два върла ракия,
да седиш, либе, да чакаш,
гато си, либе, да дойда.
Чакала Дамянка, чакала,
три лоза памук напрела,
три кила гаса изгорила,
трийси вретена напрела,
напрела и ги й смотала,
тежка я съня убсъни.
Тамън Дамянка легнала,
легнала, тежко заспала,
Дамян на порти повика.
Не го е чула Дамянка,
най го е чула майка му,
най го е чула, отворила.
Дамян на мама думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
на къде й, мале, Дамянка,
та са по двори ни види?
Мама на Дамян думаше:
- Сино Дамяне, Дамяне,
твойто булче Дамянка
турба със жито напълни,
отиде, синко, отиде
да пий вино червено
със нейни верни другари,
със твойте върли душмани.
Дамян си нищо не рече,
влезе във горни сараи,
Дамянка в сараи лежеше.
Дамян си нищо не рече,
че бръкна в куюм джобове,
извади ножче енжерче,
че й главата отряза,
глава отскача, език дума:
- Либе Дамяне, Дамяне,
какво ти тежко дотегна,
да ми главата отряза?
Толкува съм, либе, чакала,
тежка ме съня обсъни,
тамън съм сладко заспала,
защо ми глава отряза?
Дамян си нищо не рече,
че си в сърцето удари
и на Дамянка думаше:
- Дамянке, любе Дамянке,
лежи, либе, да лежим,
кога ний мама душманка,
на тебе, либе, на мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020