|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Либе Ягоде, Ягоде,
либе Ягоде, Ягоде!
Стоян на мейна поажда.
Ягода дома оставя,
па й заръча, наръча:
- Ти седи, либе, чекай ме,
доде се върна от механа,
портите да ми отвориш,
по мене да ги затвориш.
И Ягода е слушала,
та е седела, чакала,
доде петлите пеяле,
пеяле и повториле.
Кило е памук изпрела,
девет вретена напрела,
шарен е чорап изплела,
Стоян го нема да дойде.
Люта я дремка одрема.
Съгледала я свекърва,
па на Ягода говори:
- Легни си, снахо Ягодо,
легни си малко, та преспи,
кога се върне млад Стоян,
я ще те, снахо, извикам.
И Ягода я послуша,
та е легнала, заспала.
Щом е легнала, заспала.
Стоян на порти почука,
почука, още извика:
- Излезни, либе Ягодо,
портите да ми отвориш,
по мене да ги затвориш.
Не е излела Ягода,
но е излела майка й,
та си му порти отвори
и на Стояна продума:
- Синко Стояне, Стояне,
твоето либе Ягода
ка си ти, синко, излезна,
ка е легнала, заспала,
глава си не е вдигнала.
Стоян се люто разлюти,
та си е влезнал във къщи
и бръкна в десни джобове,
извади влашко ноженце,
Ягоди глава отреза...
Глава рипа, език дума:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета да е майка ти,
майка ти върла душманка.
Очуша, Самоковско; зап. в Гуцал, Самоковско; хороводна (Стоин-Самок.
1975, № 747).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|