* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- У чичови ще отида
да им гости направя
с кавал да им посвиря
юбилей да му направя
и да го нещо попитам.
Лош сън сънувах -
черно ме куче хапало,
черни са кърви потекли.
Дали й на зло или на добро?
Седя Диляна, почака,
дорде петлите пропеят,
кола е бурен изгорила
три тилюпа памук изпрела
девет вретена напрела
пуста я дрямка налегна.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни, Диляно, че заспи
аз ще те събудя,
когато се Стефан зададе
портите да му отвориш,
кончето да му поемеш,
по равни двори разходиш.
Тамън Диляна заспала
и Стефан похлопал,
майка му го посрещна,
кончето му разведе.
Сефан майка си думаше:
- Къде е, мамо, Дилянка?
- Цяла нощ е, майка, ходила
с твоите мама, чираци,
с твоите мама, ортаци.
Стефан у къщи си влиза,
Диляна за коса улавя
и й глава отряза.
Сладък й език говори:
- Що ме, Стефане, унищожи
цяла съм вечер седенкувала
три тилюпа памук изпрела
девет вретена напрела.
Стефан се в сърцето прободе.
- Майка ми беше душманка.
Ний се двама събрахме,
че си бяхме лика - прилика.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020