* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Дилянка думаше:
- Диляно, аз ще надолу да ида,
я ще надолу да ида Диляно,
и нема скоро да дойда.
Дорде петлите да пеят,
да пеят и да повторят,
да седиш любе,
да чакаш Диляно,
да станеш, да ми отвориш,
нашата долна вратица,
със твойта десна десница.
Седяла булка Диляна,
седяла, та е чакала.
Девет вретена напрела,
и десетото почнала.
Три ризи мъжки скроила,
и мъжка й рожба заплака.
Коленичила млада Дилянка,
коленичила да го приспива,
и тамън е току легнала,
и Стоян на врата почука.
Тя го Диляна не чула,
да стане да му отвори,
ами го чула майка му.
Тя стана и му отвори,
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
откат си ти излязал,
та е булката легнала.
Мъжко ти дете проплака,
тя го Диляна не чува,
да стане, да го нахрани.
Стоян се люто разсърди,
та си ножчето извади,
та й главата отряза.
Главата й се валяше,
езикът хортуваше:
- Стояне, либе Стояне,
седях либе ле, те чаках,
дорде петлите да пеят,
да пеят и да повторят.
Девет вретена напредих,
и десетото почнах.
И три ризи мъжки скроих.
Мъжко ми дете проплака,
та легнах, та съм заспала.
Стоян се жалба пожали,
та си ножчето изкара,
та си сърцето прободе,
И си на Дилянка думаше:
- Лежи Дилянке, да лежим,
майка ми да се нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020