* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димчо Дилянки думаше:
- Дилянке, булка хубава,
ще ида, Дилянке, ще ида
долу в долната махала
на юнашката механа
да пия вино й ракия;
ще ме, Дилянке, почакаш,
да ми портите отвориш,
да ми кончето поемнеш!
Дилянка, булка хубава,
и тя си Димча чакала,
дорде петлите попеят,
попеят и пак повторят.
Кола е дърва изгорила,
ока е памук изпрела -
няма го Димчо да дойде.
Дилянкината свекърва,
тя на Дилянка думаше:
- Дилянке, булка хубава,
легни си, булка Дилянке,
като се Димчо зададе,
ще те, Дилянке, повикам,
портите да му отвориш,
кончето да му поемнеш!
Дилянка, булка хубава,
тя свекърва си послуша,
легна Дилянка, заспала й,
мъжка й рожба на гърди,
дребен се потец потила...
Тамън Дилянка заспала,
на портите се похлопа;
Дилянкината свекърва
не си Дилянка повика,
най си самата станала,
че му портите отвори,
че му кончето поела.
Димчо мами си думаше:
- Мар, къде й, мамо, Дилянка,
тя да ми порти отвори?
Димчова мама думаше:
- Дилянка й, синко, гуляла
със твойте, синко, чираци,
тамън си й, синко, заспала
и дребен потец потила,
от виното се й потила,
пък от ракия червила!...
Димчо си в къщи привлезе,
извади ножче ханджарче,
та й главата отряза.
Глава й скача и вика,
и езика й говори:
- Що сторих, Димчо, направих,
че ми главата отряза?
Чаках те, Димчо, чаках те,
кола съм дърва изгорила,
ока съм памук изпрела,
тамън сега съм заспала...
Кат' зачул Димчо тез думи,
извади ножче ханджарче
и се в сърцето удари,
и на майка си продума:
- Клета ми майка, проклета,
дето ни нази раздели!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020