* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодора думаше:
- Тодоро, булке хубава,
я ще Тодоро, да ида
долу в долната махала,
за пара вино ще пия,
а за рубия - ракия.
Ти да ме малко почакаш,
вратата да ми отвориш.
Че ще Тодорка чакала,
три юза памук изпрела,
изпрела и ги измотала,
седяла и го чакала,
дорде петлите пропели,
да си дойде Димо, - няма го.
Тодора мама думаше:
- Мамо ма, стара свекърво,
аз ми се дрямка додряма,
ще легна да си позаспя.
Като се Димо, мамо зададе,
ти да ме, мамо, събудиш,
вратата да му отворя.
Легна Тодорка и заспа,
тамън бе сладко заспала,
ето го, Димо иде си,
иде си с гайди и с цигулки,
със зурли и със тъпани
и на вратата похлопа,
като похлопа и повика:
- Тодоро, булке хубава,
стани ми вратата отвори.
Не се обади Тодорка,
най се обади майка му,
майка му вратата отвори.
Димо си вкъщи влезе
и при Тодорка отиде,
и си Тодорка помилва:
- Яла го как ми е заспало
като ми всяко неволно.
Майка му Димо думаше:
- Димо ле, синко Димо ле,
що тъй си милваш булката,
цяла нощ яде и пие,
с нейните, а-бре достове,
с твойте верни душмани.
Димо се люто разсърди,
извади остро ножченце,
че й главата отряза.
Главата й се търкаля,
тръпен й език говори:
- Димо ле, първо венчило,
какво ти сторих, направих,
да ми главата отряза?
Я съм те, Димо, чакала,
дорде петлите пропеят;
три юза памук изпредох,
изпредох и ги смотах,
пасийто е на мотовилка.
Димо му жалба дожаля,
че си ножчето извади
и той се в сърце прободе,
и на Тодорка думаше:
- Я леж, Тодорке, да лежим,
двама наедно да лежим,
мама ни да се находи,
мама ни да се нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020