* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Диляна думаше:
- Либе Диляно, Диляно,
аз ще да либе да ида
у чичови си на гости,
йо стринкини си на воля.
Ти ще ме либе почакаш
дорде петлите протеят,
пропеят и па повторят.
Чакала Диляна чакала,
чакала, седенкувала,
девет вретена напрела
и десето запрела.
Петлите веднъж пропели,
пропели и повторили.
Стоян го още нямало.
Стояновата майчица,
тя на Диляна думаше:
- Булке Диляно, Диляно,
я си легни та заспи.
Диляна майка послуша.
Легна и заспала.
Тамън е Диляна заспала,
Стоян си на порти потропа,
потропа, па и повика.
Стояновата майчица,
тя си е порти отворила.
Стоян си майка продума:
- Майчице, стара, майчице,
защо ми порти отваряш,
та не ми е Диляна,
порти да ми отвори.
Майка на Стоян продума:
- Твоята булка Стояне,
снощи е рано легнала,
легнала и заспала.
Стоян се люто разсърди,
влашко си ножче извади,
на Диляна глава отряза.
Глава подскача, говори:
- Либе Стояне, Стояне,
защо ме либе погубваш?
Аз те Стояне чаках,
чаках и седенкувах:
- Девет вретена изпредох
и десето запредох.
Петлите, Стояне пропяха,
пропяха и повториха.
Твоята стара майчица,
Тя ми е мене казала,
да легна, да си позаспя,
че ти няма да дойдеш
Стоян си нищо не рече,
извади влашко ножленце
и се в сърцето прободе,
па на майка си продума:
- Живей, майко, да се наживееш,
сама се, майко, наживей!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020