* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стояновата майчица
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, сино Стояне,
осъди, сино, булката,
да не хортува с хората,
с хората, сино, с бати ти,
буля ти каил не става.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, булка хубава,
я же на овцете да ида,
на овцете, на чаламуро,
же ида и пак же дойда,
тебе тук да не заваря.
Ако те тука заваря,
же ти главата отрежа,
главата с русата коса,
шийката с бистри инжий.
Марийка се чудом чудо,
какво да прави, да стори,
да се самичка погуби.
Флянала в горна одая,
отключи ракла писана,
и се премени, нареди.
Откачи маджар алтъни,
сключила бели бакъри,
тръгнала за вода студена,
на студеното кладенче,
на Стояново пладнище,
дет си Стоян пладнува,
с неговото сиво стадо.
Запаса пъстра ивица,
че се Марийка обеси.
Стоян си стадо караше,
караше да го пладнува,
стодото му се изплаши,
и се назаде завръща.
Стоян се чудом чудеше,
защо се стадото завръща,
кога напреде изляна,
що видя чудо голямо,
Марийка са обесила.
Извади ножче инжерче,
в клето се сърце пробучи
и на Марийка думаше:
- Марийке, любе, Марийке,
аз ти на шега нарекох,
ти наистина го стори,
туй чудо, любе Марийке.
Лежи, Марийке, да лежим
да се находят майките
нашити майки душманки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020