* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни продума:
- Либе Диляно, Диляно,
довечера съм канен на гости,
а ти ще ме либе дочакаш,
портите да ми отвориш,
кончето да ми превържеш.
Диляна булка хубава
сва нощ е прела, прела и седела,
девет вретена напрела,
десето запрела.
Върла и се дремка додрема.
Проклета да е на Диляна свекърва,
че тя си Диляна излъга.
- Я легни, снахо, та заспи,
кога Стефан на порти похлопа,
аз ще те снахо повикам -
портите да му отвориш,
кончето да му привържеш.
Диляна свекърва послуша -
легнала и сладко заспала.
Кога Стефан на порти похлопа
майка му порти отваря.
- Къде е, мамо, Диляна,
та ти ми порти отваряш?
Майка на Стефан продума:
- Цяла е вечер седенка
Диляна с момци правила,
сега е легнала и заспала -
не смея да я повикам!...
Стефан се люто разсърди,
като в собата влезна,
извади остро ножленце -
на Диляна главата отряза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
Диляни глава скачаше,
скачаше и говореше:
- Либе Стефане, Стефане,
що туй чудо направи
та ми главата отряза?
Цела нощ съм те чакала,
девет вретена напредох,
десетото запредох.
Върла ми се дремка додрема,
майка ти ме люто излъга
да заспим, а тя ще ме извика
портите да ти отворя,
кончето да ти превържа!...
Кога чу Стефан тез думи,
извади остро ножленце
и се в сърцето прободе.
Докат' му душа изпада
той си на майка думаше:
- Сега се, мамо, наживей
без мене и без Диляна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020