* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Дамяна думаше:
- Кье ида, Дамяно, кье ида (2)
в Петръчките дюкяни,
в Мелничките дюкяни
с другари вино да пия.
Докат се, либе, не върна,
да не си, либе, легнала,
портите да ми отвориш
и след мен ки ги затвориш.
Седяла Дамяна, чакала
от първи петли до втори,
девет вретена напрела,
десетото го е почнала.
Мъжко се дете разбуди,
па легна да го приспива.
Легнала, тежко заспала.
Стоян на порти почука,
не го дочула Дамяна,
дочула го е майка му,
та си портите отвори.
Стоян си майка думаше:
- Къде е, мале, Дамяна?
Майка на Стоян думаше:
- Дамяна й тежко заспала,
цял нощ е хоро играла
със твойте, сино, душмани.
Стоян се люто насърди,
та си ножчето извади,
та си Дамяна прободе
във клето сърце, проклето.
От уста й кърви течаха,
от очи й сълзи течаха
и едвам Дамяна говори:
- Либе ле, либе, Стояне, (2)
проклета да е майка ти,
що нас ни двама раздели!
Са-нощ съм, либе, седяла,
от първи петли до втори,
девет вретена напредох,
десето, либе, започнах,
мъжко се дете събуди,
та минах да го приспия,
лю легнах, тежко заспала.
От бог да найде майка ти,
що ни нас двама раздели:
- Ти не си каил, бе мамо,
два млади, мамо, да гледаш,
но ти си каил, бе мамо,
два гроба, мамо, да гледаш.
Самси се Стоян убодил
във клето сърце, проклето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020