* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Димана говори:
- Либе Димано, Димано,
аз ще из село да ида,
па ти да седиш Димано,
да седиш да седекуваш.
При вретеното памук изпреди,
изпреди, либе, навий го
и го на стана окачи.
И е Димана седяла,
седяла, седекувала.
При вретеното памук изпредяла,
изпредяла и навила го
и го на стана окачила.
Да дойде Димо - няма го.
Пък й се дрямка додряма.
Тъкмо бе сладко заспала
ето млад Димо си идва.
Повика Димо, потропа,
не го чула Димана,
чула го майка му,
станала и отворила му.
- Не бутай Димо булката,
че булката притеснена,
притеснена, Димо уморено.
Цяла нощ са е борила,
борила с войводата.
Димо извадил остър нож
и си Димана прободе.
Димана с гърло продума:
- Либе Димо ле, Димо ле,
я се към стана обърни!
Кога се към стана обърна,
видял памука изпреден,
пък си обърнал остър нож,
и сам в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020