* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стояне, море, Стояне!
Бояно, мори, Бояно!
Заискал Стоян Бояна,
он я ле иска, та иска,
она го некье, та некье,
оти е Стоян делия,
делия, дели-канлия,
на ножи е кеседжия,
руйно вино пияница,
сос дружина кавгаджия.
Векье се Стоян зарекол -
векье вино да не пие,
векье кавга да не чини,
векье ножи да не тегли.
Пристанала е Бояна;
у петък се оглавиха,
в неделя сватба чинили.
До неделя сватба има,
Стояна са кум канили,
брата му старек турили;
и Боя иска да иде,
ама я Стоян не пушча:
- Седи си, мори, не иди,
че седиш, мори, да чекаш,
до двойи петли, до тройи,
кога кье ази да дойда,
да станеш, да ми отвориш!
Седела Боя, чакала
до двойи петли, до тройи,
товар дърва изгорела,
страна борина изсветила,
литра е памук изпрела
и два ръкава навезла,
и девет зълви оплела,
десета стара свекърва.
Дремка я е нападнало,
свекърва й говореше:
- Бояно, снахо Бояно,
легни си малко, преспи си,
кога кье Стоян да дойде,
свекърва кье те вскорнати,
да станеш, да му отвориш!
Легнала Боя, заспала,
през стол глава преманала,
като змия през грамада...
Ето че иде млад Стоян,
два му тъпана тупаха
и две му свирки свиреха
и две ченгии играха.
Свекърва, върла душманка,
не хте Бояна да скорне,
ту стана, та му отвори.
На Стояна говореше:
- Стояне, сину Стояне,
отка' си, сину, отишел,
ка е Бояна легнала,
легнала Боя, заспала,
през стол глава преманала,
като змия през грамада...
Разлютил се млад Стоян,
рушки си ножи извади,
та си убоде Бояна.
Я майка му говореше:
- Стояне, сину Стояне,
капнала ти десна ръка,
зашчо убоде Бояна!?
Отка' си, сину, отишел,
ка е Бояна седела,
седела, сину, чакала -
до двойи петли, до тройи,
товар дърва изгорела,
страна борина изсветила,
литра е памук изпрела
и два ръкава навезла,
и девет зълви оплела.
Ка е макя му кажала,
на него му се разжали,
рушки си ножи извади,
в клето се сърце убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020