Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Груйо ле, Груйо Груице!
Засака Груйо Велика,
он си я сака, та сака,
она го неке, та неке,
оти е Груйо бекрия,
со остри ножи макрии.
Закле се Груйо, прекле се,
веке вино да не пие,
веке ножи да не носе.
Па го вземала Велика.
Груйо си вели-говори:
- Тизе да седеш да чекаш,
до двои петли, до трои,
да месеш тънка баница,
да месеш бела погача,
азе кье ида, кье ода,
на Солун града кье ода.
Сваньок да седеш да чекаш,
до двои петли, до трои,
кога кье азе да дойда,
кога кье тропна на порти,
тизека да ми отвореш!
Па си отиде Груица,
на Солун града отиде.
Сва ньок Велика седела -
усука тънка баница,
омеси бела погача,
алов си чорап изплела,
свилена яка навезла,
ока си бубак изпрела.
Два пути петли пояли,
два пути и по три пути -
Груйо го нема да дойде!...
Пуста я дремка надрема,
та на свекърва говори:
- Свекърво, стара майчице,
азе кье легна да преспа.
Кога кье Груйо да дойде,
кога кье тропне на порти,
тизека да ме развикаш,
азека да му отворам.
Сал е легнала Велика,
и още не е заспала,
груйо си тропна на порти.
Дору да стане Велика,
преварила я свекърва,
преварила и отворила.
Груйо си майка целива,
майка му вели-говори:
- Сино ле, сино Груице,
я не сум любна Велика,
азе сум стара майчица.
Груйо й вели-говори:
- Къде е, мале, Велика?
Майка му вели-говори:
- Сваньок си хоро играше,
сос твойте, сине, йолдаши;
сега Велика дошла е,
дошла е и е заспала.
Па си увлезна Груица
у шарената одая
та си е хванал Велика,
та ву отреже главата,
како на агне гюргево,
како на пиле петрово.
Мъртва си глава думаше:
- Груйо ле, Груйо, Груице,
дали те бре не услуша',
та ми отреза главата,
како на агне гюргево,
како на пиле петрово?
Само се Груйо убоде,
на майка вели-говори:
- Мале ле, стара майчице,
те ти мале до два жала:
- от снаха, мале, от сина,
да жалеш, мале, да плачеш.

 


неуточнено, Североизточна Македония; хороводна (Михайлов 1924, № 269 - "Пиян Груица закаля жена си").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020