|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Стефан Диляни думаше:
- Любе, Диляно, Диляно,
аз ще Диляно да ида
у стрикови си на гости,
а ти ще любе да седиш,
да седиш, да ме почакаш.
Като на порти похлопам,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш
в тъмни яхъри заведеш,
заведеш и го завържеш.
Диляна Стефан послуша.
Седяла дълго чакала.
Три пъти петли пропели,
три ризи мъжки ушила,
девет вретена напрела,
Стефан го няма да дойде.
Люта я дрямка натисна.
Свекърва на диляна продума:
- Снахо Диляно, Диляно,
иди си снахо, легни си.
Кат Стефан на порти потропа,
аз ще те снахо, събудя,
портите да му отвориш
кончето да му поемеш,
в тъмни яхъри заведеш,
заведеш и го завържеш.
Диляна свекърва послуша.
Отишла та си легнала
Тамън Диляна заспала
Стефан на порти потропа.
Майка му навън излиза
портите да му отвори,
кончето да му поеме.
Стефан си майка попита:
- Мале ле, стара майчице,
къде е, мамо, Диляна,
портите да ми отвори,
кончето да ми поеме,
в тъмни яхъри заведе,
заведе и го завърже.
Майка на Стефан продума:
- Синко, Стефане, Стефане,
Диляна е снощи заспала,
заспала като умряла,
Стефан се много ядоха,
извади руско ноженце
и на Диляна главата отряза.
Глава й скача говори:
- Любе, Стефане, Стефене,
защо ми глава отряза.
Снощи съм късно седяла,
седяла, тебе чакала.
Три пъти петли пропяха,
девет вретена напредох,
и три мъжки ризи уших.
Люта ме дрямка натисна,
мама на мене продума:
- Иди ди, снахо, легни си,
кат Стефан на порти потропа
аз ще те, снахо, събудя
портите да му отвориш,
кончето да му поемеш,
в тъмни яхъри заведеш,
заведеш и го завържеш.
Стефан му много домъчня,
извади руско ноженце,
та се в сърцето прободе
и на Диляна продума:
- Лежи, Диляно, да лежим,
та майка си да освободим
да ходи да се находи,
че тя ни двама погуби.
Луковит; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|