* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодора думаше:
- Тодоро, дели Димова,
дели Димова дъщеря,
я ще на мехна да ида,
я няма много да седя -
дорде изпия, изпия
девет крондила с вино,
четири с върла ракия.
Да си, любе ле, седяла,
седяла, любе, чакала -
Като се върна от мехна,
заедно да идем да легнем.
Хубава булка Тодорка
седяла, та го чакала.
Три юза памук опрела,
девет кила насмотала,
три мъжки ризи ушила -
няма го Димо от мехна.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка душманка,
тя на Тодорка думаше:
- Стани си, снахо, легни си.
Га дойде Димо от мехна,
и я жа те, снахо, вдигна
вратата да му отвориш,
кандиля да му запалиш.
Тодорка снаха послушна,
станала, та си легнала.
Тамън е сладко заспала,
Димо си дойде от мехна.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка душманка,
тя си на Димо казала:
- Синко Димо ле, Димо ле,
както на мехна отиде,
Тодорка стана, та легна.
Майка ти, синко, седяла,
седяла, та те чакала.
Погледни, синко, в кьошето,
колкото работа свърших,
се съм те, синко, чакала.
Димо го ядно наяди
и при Тодорка отиде
и й главата отряза.
Главата й са търкаля,
език й жално хортува:
- Любе Димо ле, Димо ле,
таз твойта, Димо, майчица
е мойта, Димо, душманка.
Цяла съм вечер седяла,
седяла, та те чакала,
три юза памук опрела,
девет кила насмотала,
три мъжки ризи ушила,
пък тя ма, любе, накара
да стана, любе, да легна.
Кат зачу Димо тез думи,
той си ножчето извади
и се в сърцето удари:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
да се находи майка ни
на наште млади години,
на наште дълги деньове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020