* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодора думаше,
Тодоро Делидимова:
- Любе Тодоро, Тодорке,
я ще на механа да ида
с достове вино да пия,
пък със душмани ракия:
да си ме, любе, чакала
дорде петлите пропеят,
дваж пеят, триж повторят!
Тодора го е чакала,
пели петли, повторили,
иллия памук изпрала
и мъжка риза ушила,
Дима го няма от механа.
Мъжко хи дете приплака,
нехната стара свекърва,
тя си Тодора думаше:
- Стани си, снахо, легни си,
мъжко си дете прилежи -
кога са Димо завърне,
я ще те, снахо, разбуда
вратата да му отвориш!
Тодора си е легнала,
мъжко си дете прилежа,
кога са Димо завърна,
Тодоркината свекърва -
тя не хи била свекърва,
я най хи била душманка -
станала, та отворила
и си на Дима казала:
- Откак си. синко, ти излял,
Тодора си е легнала,
легнала, та не станала!
Дима се ядно наяди,
още се жално нажали,
извади ножче сребърно
та хи главата отряза.
Че хи главата фъркала,
фъркала и приказвала:
- Любе Димо льо, Димо льо,
я съм те тебе чакала
дорде петлите да пеят,
да пеят и да повторят -
иллия памук изпредох
и мъжка риза ушила,
тебе те няма от механа,
мъжко ти дете приплака,
а твойта стара майчица,
тя ма накара да легна,
детенце да си прилежа!
Димо си ножче извади
и се в сърцето прободе,
и на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим
да се находи майка ми!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020