* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодору думаше:
- Готви, Тодоро, вечеря,
вечеря да вечеряме,
аз ще, Тодоро, да ида
долу в долната махала,
там на новата механа -
за пара вино ще пия,
пък за рубия ракия!
Тодора беше готвила,
готвила и възчаквала -
да дойде Димо, не дойде...
Седяла, седенкувала,
три юза памук изпрела,
три мотовилки напрела;
мъжко й се дете събуди,
че седнала да го подая,
че й се дрямка додряма,
на стол си глава посложи.
Как я видяла, видяла
Тодоркината свекърва,
тя на Тодора викаше:
- Тодоро, булка хубава,
легни, Тодоро, та поспи;
като се Димо зададе,
Тодоро, ще те събудя
да станеш, да му отвориш!
Тодора беше легнала,
легнала, та е заспала.
Тамън е сладко заспала,
яла и Димо де иде
със зурли и със тъпани
и със четри цигулки,
че на вратата хлопаше,
като хлопаше, викаше:
- Тодоро, булка хубава,
стани ми врата отвори!
Че не го й чула Тодора,
ами го й чула майка му,
тя му вратата отвори.
Димо си в къщи налезе,
той си Тодорка улови,
на одъра я угуди
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, първо венчане,
що си на стола заспала?
Как го й видяла, видяла
Тодоркината свекърва,
тя си на Дима думаше:
- Димо ле, синко Димо ле,
що тъй си будиш булката -
какво ти й добро сторила,
сторила и направила?
Цяла нощ яде булката,
цяла нощ яде и пие
с вилаетските сихмени,
с нейните верни достове,
с твоите, Димо, душмани!
Пещна им хляба опече,
мяра им вино източи,
тлъсто им агне заклала.
Димо се люто разсърди,
той си Тодорка улови,
че й главата отряза.
Главата й се търкаля,
пък езика й говори:
- Димо ле, първо венчане,
какво ти сторих, направих?
Не ти ли, Димо, наготвих,
и седях, и седенкувах,
три юза памук изпредох,
три мотовилки напредох!
Мъжко ми се дете събуди,
че седнах да го подаям,
на стол си глава посложих;
сега съм сладко заспала,
тамън съм сладко заспала...
На Дима жалба дожаля,
извади остро ножченце,
че се в сърцето удари,
че на Тодорка думаше:
- Я леж, Тодорке, да лежим,
двама в един гроб да турнат,
нека ни гледа майка ни,
майка ни некаилница -
тя каил не е станала
ний двама да се водиме,
а най е каил станала
двама наедно да умрем!
В един гроб да ни заровят,
нека се мама находи!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020