* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава,
ази на нив аще ида,
тебе те тука оставям,
кога се от нива завърна,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш,
поемеш, да го назобиш.
Диляна булка хубава,
стоя Диляна, чака го,
доде петлите пропеят,
девет вретена напрела.
Тамън Диляна легнала,
легнала, сладко заспала,
Стефан на порти похлопва,
на порти хлопа и тропа:
- Я излез, булка Диляно,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш,
поемеш, да го назобиш.
Не е излязла Диляна,
най е излязла майка му.
Стефан майка си питаше:
- Къде е, мамо, Диляна?
- Синко Стефане, Стефане,
твоята булка Диляна
от снощи кат е легнала,
легнала, не се вдигнала.
Стефан се много ядоса,
че си кончето разпрегна,
разпрегна и го назоби
и право във къщи отива.
Остро си ножче извади,
Дилянин глава отрязва,
себе си в сърце прободе
и на майка си говори:
- Да ходиш, мамо, да ходиш,
без мене и без Диляна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020