|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
- Мор, Бояно, гюзел ми Бояно,
я ще да ида, Бояно,
на евтината механа,
да си ме чакаш, Бояно,
дорде петлите попеят!
Попеяха и повториха,
примлад си Стоян не сдоходя...
Че й си баба м' хи викаше:
- Стан' си, невясто, слегни си,
ега си сдое млад Стоян,
я ще му, невясто, отурям!
Невяста легна съня, та заспа,
че си сдоя и примлад Стоян,
Стоян на порти чука и вика:
- Стан' ми невясто отуряй!
Стана майка му, отвори му.
- Чям', къде е, майо, Бояна?
- Стояне, сино Стояне,
невяста сая нъщ не заспа,
чужди ми любета да люби,
сега легна съня, та заспа...
Извади си сабя острена,
та заколи бяла Бояна,
майка му рукна и викна:
- Стояне, сино льо, Стояне,
чям' ти на шека не знаеш?!
Стоян му ядове сдояха,
извади бели ножове
и той си се сам напори...
неуточнено - Еникьой и Габрово, Ксантийско - Гърция (Родопски
старини, Пловдив, год. ІІІ, 1890, с. 56, № 17); отурям - отворя; нъщ - нощ; шека
- шега.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|