* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- Диляно, булка хубава,
постой, почакай, Диляно,
аз ща из село да ида (2)
из село на кафенето,
ти да ме, любе, почакаш,
доде се, любе, завърна,
портите да ми отвориш,
хубаво да ме посрещнеш.
Стоя Диляна, почака,
доде петлите дваж пели,
дваж пели и потретили,
девет вретена напрела,
три мъжки ризи съшила,
три коля борина изгорила,
да дойде Стефан, няма го.
Дилянината свекърва
че тя се от сън събуди
и на Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава,
я легни, булка, позаспи,
кога почука млад Стефан,
аз ще те, булка, събудя
портите да му отвориш,
хубаво да го посрещнеш.
Легна Диляна и заспа,
Кога почука млад Стефан,
не го чула Диляна,
най го е чула мама му,
станала и отворила.
Стефан мами си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна,
да излезе да ми отвори
хубаво да ме посрещне?
Стефановата майчица
тя на Стефана думаше;
- Синко Стефане, Стефане,
когато снощи излезе
булката легна и заспа,
заспала й, не е ставала.
Стефан се люто разсърди,
извади сабя френгия,
та й главата отряза.
Главата скача, говори:
- Стефане, либе Стефане,
откак си снощи излязъл
девет вретена напредох,
три мъжки ризи си уших,
три коля борина изгорих,
твоята стара майчица,
че тя си каил не става.
Стефан се жално нажали
извади ножче от пояс,
че се в сърцето прободе.
И на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим,
да се находи майка ни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020