* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Диляни думаше:
- Диляно, либе, Диляно,
аз ще да ида, Диляно,
у чичови ти на гости.
Тебе те тука оставям
до късно ти да ме чакаш.
Хурката да не издяваш,
в леглото да си не лягаш,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поведеш,
из равни двори разходиш.
Чакала малко - не много.
Петлите първи пропели,
пропели и повторили.
Няма го Стоян да дойде.
Тежка я дрямка налегна,
че ми Диляна задряма,
задряма и заспала.
Ето го Стоян че иде -
на тежка порта похлопа,
конче ми с крак потропа.
Няма я Диляна да отвори.
Неговата стара майчица,
тя му порти отвори,
като отвори, мърмори.
Стоян на мама думаше:
- Къде е, мамо, Диляна,
та ти ми порти отваряш?
Тя си на Стоян продума:
- Цялата нощ е гуляла
с твоите верни другари,
с тия луди кръчмари.
Много се Стоян ядоса,
остро си ножче извади,
Диляни глава отряза.
Главата пърпа в леглото,
езика мокър говори:
- Стояне, либе хубаво,
хубаво, първо венчило,
какво ти лошо аз сторих,
че ми главата отряза?
Цялата нощ те аз чаках
до първи петли и втори.
Нали ме дрямка налегна
и майка ти ме накара
да легна и да си подрямна,
когато ти се завърнеш,
тя ще да ме събуди
тебе да си посрещна.
Кат чу Стоян тез думи
и на майка си продума:
- Мамо ле, стара майно ле,
я си езика извади, извади,
езика да ти помилвам,
дето ми право обади
моето либе Дилянка.
Че си езика извади
уж да го Стоян помилва.
А той го здравата хвана
и от мъжеца измъкна,
и се с ножче прободе
полумъртав говори:
- Лежи Дилянке, да лежим,
майка ни да се наживее,
но дума да не продумва -
любов ни сърца да' н разделя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020