|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Стефан Диляни думаше:
- Диляно, първо пръвнино,
аз ще да ида, Диляно,
въз стриковите на гости,
там ще да ядем и пием.
Ти да ме мене почакаш,
да н' ти се дрямка додреме,
че ти главата отрязвам
като на агне гергьовско!
Седя Диляна, чака го,
девет вретена напрела
и десетото започна,
че й се дрямка додряма.
Дилянината свекърва
Тя на Диляна думаше:
- Легни си, булка Диляно,
като се Стефан зададе,
ази ще да те събудя
да станеш, да му отвориш!
Тамън Диляна легнала,
тамън си сладко заспала,
Стефан на врата похлопа.
Не го е чула Диляна,
най го е чула мама му.
Тя си Диляна не вика,
най му вратата отвори.
Стефан мама си продума:
- Къде е, мамо, Диляна?
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Както си, чоджум, заминал,
тя е Диляна заспала!
Стефан се люто разсърди,
че й главата отряза.
Главата й се подхвърля,
мокър й език говори:
- Стефане, моя пръвнино,
защо ми глава отряза?
Аз седях, либе, и чаках,
девет вретена напредох,
я десетото започнах.
Мене ми рече мама ти:
- Легни си, булко Диляно,
кога се Стефан зададе,
ази ще да те събудя
да станеш да му отвориш.
Стефан се жалби нажали
и той се в сърце удари,
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим,
мама ни да се находи
на твои дене, на мои!...
Кривица, Разградско; седенкарска (СИБ 2/1973, № 737).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|