* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Бою Борянки думаше:
- Боряно, любе Борянке,
ази ще в дюкян да ида,
за лов ракия да пия,
мъничко ще ме почакаш.
Седя Борянка, чака го,
три кила памук опрела,
трийсе вретена напрела,
три мутовилки смотала,
три мъжки ризи зашила,
че и се дрямка додряма.
Борянкината свекърва,
пък Боювата майчица,
тя на Борянкя продума:
- Борянке, дъще Борянке,
легни си, дъще, поспи си
и като Бою похлопа,
аз ще те тебе събудя,
да станеш, да му отвориш.
Тамън Борянка легнала
и е сладичко заспала,
Бою на порти похлопа,
не го е чула Борянка,
най го е чула майка му,
майка му, мащехата му.
Бою кат в къщи нализа
и той си гледа Борянка
как сладичко е заспала,
дребна я роса побила
бяло и лице умила,
извади бяло ялчи,
че и росата обърса,
прегърна, че я целуна.
А Боювата мащеха
тя си на Бою думаше:
- Недей я, мама, целува
таз курва, таз курветина,
цяла нощ яде и пие
със твойте, мама, душмани -
пък с нейните приятели.
Много се Бою ядоса,
че си ножчето извади,
Борянка глава отряза.
Глава се в кърви валяши,
трапен и език говори:
- Бою бе, любе Бою бе,
що си направи туй чудо,
защо послуша майка си?
Тогаз се Бою опомни,
че ножчето си обърна
и се в сърцето прободе,
и на Борянка думаше:
- Я лежи, Борянке, да лежим,
да се наживей майка ми
без мене, любе, без тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020