* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Дилянка думаше:
- Булко Дилянко, Дилянко,
аз ще надолу да ида,
надолу към дюкянето
и няма много да седя,
ама няма и скоро да дойда,
да седиш, да ме дочакаш,
като ме чуеш, че ида,
да станеш да ми отвориш
и на канапето да ни проспятиш.
Седяла булка Дилянка, седяла,
седяла и го чакала,
девет вретена напрела,
напрела и ги смотала.
Стефан го няма никакъв.
Мъжка й рожба проплака,
легнала да го нахрани
и на баба си заръча:
- Бабо ле, Стефанова мале,
ти кога чуеш Стефан,
да дойдеш да ни обадиш,
да стана да му отворя
и с кандилят да му просветя.
Дилянка като е легнала,
тежка я дрямка налегна
и Стефан иде отдолу.
Станала майка му, та му отвори
и с кандилят просвети.
Стефан майка си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
къде е булка Дилянка?
- Синко Стефане, Стефане,
как си синко излезнал,
легнала, та е заспала.
Заспала, сън залиснала
и Стефан влезна отвътре,
че й главата отряза,
главата й се валяше,
езикът й говореше:
- Любе Стефане, Стефане,
твойта стара майчица,
дето те тебе излъга.
Аз седях, либе, аз седях,
девет вретена напредох,
мъжка ти рожба проплака,
легнах та я нахраних.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020