* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни думаше:
- Булка Диляно, Диляно,
аз ще, любе ле, да ида
във вуйчови си на гости,
ти да ме, любе, почакаш,
да ми вратата отвориш.
Седяла е булка Диляна,
седяла и го е чакала,
дорде петлите пропеят.
Девет вретена напрела,
Стефан го няма никакъв,
мъжка й рожба заплака.
Нейна стара свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Иди си, булка, легни си.
Тамън Диляна легнала,
Стефан на врата почука.
Дорде Диляна да стане,
майка му стана по- напред,
та му вратата отвори
и на Стефана думаше:
- Синко Стефане, Стефане,
ти още като замина,
твоята булка Диляна
легна и заспа.
Тогаз се Стефан ядоса,
та й главата отряза.
Главата й се виеше,
езика й говореше:
- Чаках те, любе, чаках те,
дорде петлите пропеят,
твоята стара майчица,
тя ме, любе, накара
да легна, да си почина.
Тогаз му Стефан домъчня,
домъчня, още опомни,
остро си ножче извади
и се в сърцето прободе,
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим,
да се нарадва майка ми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020