* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Дилянки думаше:
- Либе Дилянке, Дилянке,
щеш ли ме, либе, почакаш,
дорде петлите попеят -
аз ще да ида, да ида
на братови си на гости?
Седя Диляна, море, и чака,
дорде петлите да пеят.
Девет къдели изпрела,
девет вретена напрела.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна, море, думаше:
- Легни, Дилянке, та поспи
и като дойде млад Стефан,
аз ще те, море, събудя
портите да му отвориш!
Легна Дилянка, море, та заспа;
ето че иде млад Стефан.
Дилянината свекърва,
тя си Дилянка не буди,
най си му порти отвори -
Стефан си вътре ювлезе.
Майка на Стефан думаше:
- Ич те Дилянка не чака,
веднага си легна и заспа!
Стефан се люто разсърди,
извади остро ноженце
та й главата отряза -
главата скача говори:
- Либе Стефане, Стефане,
много те, либе, почаках -
девет къдели изпредох,
девет вретена напредох,
твоята стара майчица,
тя си ме, либе, накара
да легна да си почина!
Как зачу Стефан тез думи,
той се в сърцето прободе
и на майка си думаше:
- Я варвай, мамо, пченица
та поменувай двоица -
нали си пуста душманка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020