* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Поиска Йован Боянка,
иска я, мами, две годин,
а на баща й четири.
Боянка плаче, не ще го:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че си е Йоан бекриец,
бекриец и веренджиец!
Събрали са се, набрали
вси Боянкини роднини
да си придумват Боянка:
- Вземи го, вземи, Боянко,
и да е Йован бекриец,
бекриец и веренджиец,
ала е баре болярин,
болярин, баш чорбаджия!
А Боянка им думаше:
- Не ща го, не ща, роднини,
че си е Йован бекриец,
бекриец и веренджиец -
на своя майка нож вади,
а на свой баща пък пушка!
Па се Боянка предума,
та го увзела Боянка...
Девет се годин водили,
мъжко си дете добили;
кога десета покара,
Йован си рано подрани,
та на механи отиде,
червено вино да пие.
Боянка готви обяда,
чака го, чака да доде,
да дойде - той не доходи...
Тя готви топла вечеря,
чака го, чака да дойде,
да дойде - той не доходи...
Три юза памук изпреде,
товар борина изгори,
и мъжка риза ушила -
пак си Йован не доходи...
Мъжко й дете ревнало,
отиде да го подои,
па е Боянка заспала.
Ева млад Йоан че дойде,
потропа малко на врата -
никой му врата не отвори.
Йован вратата изкърпи,
та си е вътре увлезъл,
та па й глава отрязал;
глава й скача и дума:
- Маре Йоване, Йоване,
готвих си топла обяда,
чаках те, чаках да дойдеш,
да дойдеш - ти не дохождаш...
Аз готвих топла вечеря,
чаках те, чаках да дойдеш,
да дойдеш - ти не дохождаш...
Три юза памук изпредох,
товар борина изгорих
и мъжка риза си уших,
а ти пак не дохождаш...
Мъжко ми дете ревнало,
отидох да го подоя,
та па съм, либе, заспала.
Ако ти не е мило зарад мен,
то барем зарад мъжко детенце,
че си сираче остая!
Йован си ножът превърна,
та си се в сърце прободе,
па на Боянки думаше:
- Я лежи, Боянке, да лежим,
да си се двама належим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020