* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодора думаше:
- Тодоро, любе Тодорке,
аз ще да ида Тодоро
долу долната махала
за грош ще вино да пия,
пък за два люта ракия.
Ти да ме чакаш Тодорке,
доде петлите пропеят,
пропеят и да повторят
да станеш да ми отвориш.
Тя го й Тодорка чакала,
три оки памук изпрела
мрежа на риза смрежила,
че й се дрямка додряма.
Тодорка дума майно си:
- Майно ле стара свекърво,
мен ми се дрямка додряма
ше легна малко да поспя
ти да ме мамо събудиш,
кога си дойде млад Димо,
да стана да му отворя.
Тамън Тодорка заспала,
Димо на порти похлопа,
похлопа още повика:
- Тодорке, булка хубава,
стани ми либе отвори.
Не го е чула Тодорка,
най го е чула мама му,
станала и му отворила.
Димо си мами думаше:
- Къде е, мамо, Тодорка?
Мама на Димо думаше:
- Твоята булка Тодорка
снощи легнала и заспала!
Димо се люто разсърди
и при Тодорка отиде.
Тамън бе сладко заспала
дребна я роса побила
по бяло лице румено.
Димо си ножче извади
руса й глава отряза,
глава й се търкала,
сладък й език говори:
- Димо ле, либе Димо ле,
че аз те чаках Димо ле,
три оки памук изпредох,
мрежана риза замрежих,
че ми се, Димо, додряма
и легнах, малко позаспах.
Димо се жалба нажали
и си на двори излезе,
извади остро ножченце
и се в сърцето прободе,
и се изясно провикна:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ми да се нажали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020