* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Любе Диляно, Диляно,
ази, Диляно, ще отида
във вуйчови си на гости;
ти да ме, любе, почакаш,
портата да ми отвориш -
сакън, да не си заспала!
И стана Стефан, замина...
Диляна, булка хубава,
седна Диляна да преде,
прела Диляна, чакала;
дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят,
девет къдели изпрела...
Дилянината свекърва,
тя на Диляна продума:
- Легни си, легни, Диляно,
щом като Стефан пристигне,
на порти като почука,
аз ще те, снахо, събудя -
ти да му порти отвориш!
Легна Диляна и заспа,
Стефан на порти почука.
Дилянината свекърва,
тя му портите отвори.
Стефан майка си попита:
- Къде е, мамо, Диляна,
че ти ми порти отваряш?
Дилянината свекърва,
тя си на Стефан продума:
- Синко Стефане, Стефане,
ти щом оттук излезе,
Диляна легна, та заспа.
Стефан се люто разсърди,
че си във къщи отиде
и си камата извади,
и й главата отряза,
Главата скача, говори:
- Стефане, любе Стефане,
ази те, любе, почаках,
дорде петлите пропеят,
пропеят и да повторят.
Твоята стара майчица,
тя ме мене накара да легна,
че ще ме, любе, събуди,
аз да ти, любе, отворя!...
Като чу Стефан тез думи,
много му Стефан домъчня,
извади Стефан камата
и се в сърцето прободе,
черни го кърви обляха.
Едва се Стефан обади:
- Лежи, Диляно, да лежим,
майка ми рахат да ходи -
без тебе, любе, без мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020