* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димитър дума Еленке:
- Еленке, първо венчило,
аз ша, Еленке, да ида
сред село, на дюкенчето,
ще сидя, ще се запия
със моите верни другари.
Ти да ме, Еленке, дочакаш,
'ко не ме, Еленке, дочакаш,
ще ти главата отрежа.
Цяла нощ Еленка седяла,
седяла, седенкувала,
три кила прежда опрела,
две мъжки ризи ушила.
Мъжка й рожба заплака.
Еленкината свекърва,
тя на Еленка думаше:
- Стани си, булка, легни си,
кога са Димитър зададе,
като на врата почука,
аз ще ти, булка, извикам.
Еленка свекърва послуша,
станала и си легнала,
мъжка си рожба прибрала
и си е сладко заспала.
Димитър чука на врата.
- Еленке, булка хубава,
стани ми врата оттори.
Еленкината свекърва
Еленка не извикала,
станала, отторила му
и на Димитра думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
снощи й булката легнала,
легнала, не е ставала.
Димитър му гнявом догневя,
извади ножче инджерче,
че й главата отряза.
Главата скача и говори:
- Димитре, първо венчило,
защо послуша майка си,
цяла нощ седях, Димитре,
три кила прежда опредах
и съм две мъжки ризи ушила.
Кат чу Димитър тез думи,
с ножче са в гърди прибоди,
само си еднъж провикна:
- Лежи, Еленке, да лежим,
майка ми, мила мащеха,
тя да си рахат остане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020