* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Во петок се Павле завършило,
во събота сватови сбирало,
во неделя по девойка ошло,
в понеделник бела книга дошло -
да ми оит Павле на войска царева...
Тогай велит Павле добър юнак:
- Ай ви вами, до два побратима,
учете ме сега що да правя -
или да се с невеста венчая,
ил да ходя на войска царева?
Тогай велит до два побратима:
- Не венчай се со добра невеста,
току ходяй на войска царева,
а невеста друга кя си наеш,
царев тимар нигде не наойш!
Пак си велит Павле добър юнак:
- Ай ви вами, до два побратима,
извайте я хубава невеста,
извайте я на рамни дворови,
да й видя нейзе бело лице!
Я извайе два млади девери,
я извайе на рамни дворови;
а невеста умна и разумна,
три пъти си земя целнала
и на коня грива целнала,
се изправи, ръка да му земет
и си откри свое бело лице...
Що да видим Павле добър юнак -
бело лице како ясно слънце,
бело гърло како месечина,
руса коса, тура ибришима,
рамна снага како тънка търска!...
Отговори Павле добър юнак:
- Ай те тебе, хубава невесто,
да напълниш една чаша вода,
затвори я во затворен долап;
ката утро да я погледуеш,
ката утро свекя да й гориш!
Дури стоит чиста, изчистена,
немой да се млада премъжуеш;
кога кя се сторит мътна и кървава,
тогай да се млада премъжуеш,
да не вземаш юнак какъв-годе!...
(*)
- Ете идат цареви войници,
напред ми е твои мили синко,
ай, излези, майко, пречекай го, -
срам е мене я да го пречекам,
защо су си млада невенчана...
Си илезе Павлевата майка:
- Добре дойде, мой мили синко!
- Добре найдох, моя стара майко!
Къе ти е млада Павлевица, -
ал е болна, али е умрена,
ал е люта, ил е засрамена?
- Ай те тебе, мои мили синко,
не е болна, нито е умрена,
не е люта, ни е засрамена -
току санокь е с момчиня играла,
сега ми я дремка долила,
сега легна мало да преспиет!
Тогай дочу хубава невеста,
си излезе на рамни дворови,
начас дойде и коня му фати,
се изправи ръка да му земет.
Си посегна Павел добър юнак,
си посегна во свилени пояс,
си извади едно фружко ноже,
я загуби хубава невеста.
Глава падна на бели рамена,
още малко душа сборуеше:
- Бог те убил, мои стопанине,
я те чаках до девет години,
и десета да беше не дошъл!
Ниет немах я да се омъжа,
ниет имах во море да се фърля!
Пак посегна Павел добър юнак,
пак посегна во свилени пояс,
си извади оно фружко ноже,
и сам себе юнак се убоде,
и й рече на своята майка:
- Гледай, майко, сега до два кърва!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020