* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Хубава Мара латинка!
Заиска Стоян латинка,
майка я дава, не дава,
баща й никак не дава -
оти е Стоян бекрия,
на руйно вино ищахлия,
по тия хладни земници,
на ружки ножове делия,
у дружина кавгаджия.
Заклел се Стоян, преклел се
вече вино да не пие
и тая люта ракия,
ружки ножове да не тегли,
с дружина кавга да не чини.
Та му са дали латинка.
Па не учини се ни два дни,
ни два дни, море, ни три дни -
зареди Стоян механи...
Седела Мара, чекала
до двои петли, до трои -
нема Стоян да си дойде!
Девет е хляба изпекла,
товар е дърва изгорила
и страна бела борина,
ока е памук изпрела,
шарен е чорап оплела,
свилен е дилбер навезла -
па нема Стоян да дойде!
Пуста я дремка одреми,
сложила глава на стола
като змия на грамада.
И Стоян потри почукнал,
дваж почукнал, триж повикнал:
- Хубава Маро латинко,
я стани, та ми отвори!
Не дочула го латинка
да стане, да му отвори,
но мила го майка дочула,
та стана, та му отвори.
Па Стоян се измами -
прегърна майка, целива -
он си рекъл - любе е!
Майка му вели-говори:
- Синко Стояне, Стояне,
не ти е, синко, любето,
но ти е, синко, майка ти!
И Стоян се е засрамил,
дека е майка целивал;
вземал си Стоян ножове,
та си съсече любнето,
и сам се Стоян убоде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020