* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Стоянке думаше:
- Стоянке, любе Стоянке,
стига се кара с майка ми,
майка ми, мойта мащеха!
Макар да ми е мащеха,
тя ми се е майка нарекла.
Мъничък тя ме е сварила,
над люлката ми е дрямала.
Стоянка дума Стояне:
- Стояне, либе, Стояне,
аз не се карам с нея,
най тя се кара с мене.
Стоян Стоянки думаше:
- Стоянке, любе, Стоянке,
я стани рано зарана,
бяло си пране опери,
гладко си мазане замажи,
надени бяла къделя,
запреди ново вретено,
па у мамини си да идеш,
у мамини си на гости.
Постой неделя, постой две.
Ако е, Стоянке от нея,
тя сама ще те потърси:
- Ела си, мари, Стояно!
Стоянка нищо не каза.
Станала е рано сутринта,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замазала.
Надяна бяла къделя,
запреде ново вретено.
У мамини си ще иде,
у мамини си на гости.
Като Стоянка излезе
у мамини си да иде,
вървяла що е вървяла,
стигнала път-кръстопът,
гдето горачи минават.
Там има дърво високо.
Че се Стоянка обеси.
Стоян от гора идеше
и си Стоянка намери.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020