* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димчо Тодорка думаше:
- Тодорке, моя пръвнино,
аз ще, Тодорке, да ида
долу, в долната махала,
там на новото дюкянче
за пара вино ще пия,
за пара, за две, Тодорке,
Я за четири ракия.
Да седиш, да седенуваш,
с ока вълна да опредеш,
с товар дърва да изгориш.
Аз ще, Тодорке, да дойда
с цялото село селяни.
като портите похлопам,
ти да ми портите отвориш.
Тодорка седя седенува,
с ока вълна опреде,
с кола дърва изгори,
мъжка й са рожба разплака.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Мо, стани, булка, легни си,
мъжка си рожба накърми.
Легна Тодорка и заспа,
Димчо ми Димчо са й задал,
с цяло село селяни,
с два кавала уйдурма
и си на порта похлопал.
Майка му порти отваря.
Димчо майка си думаше:
- Къде е, мамо, Тодорка,
че ти ми порти отваряш?
Димчова стара майчица,
тя си на Димчо думаше:
- Ти като, Димчо, излезе,
и Тодорка легна, та заспа.
Димчо в къщи отиде
и й главата отряза.
Главата скача и говори:
- Димчо льо, любе Димчо льо,
да се провали майка ти,
дето ме, Димчо, излъга,
цяла нощ съм седяла,
с ока вълна опредох,
с кола дърва изгорих,
мъжка са рожба разплака,
и ме майка ти накара
да стана и да си легна,
да си рожбата накърмя.
Димчо го гневно догневя,
извади ножче инджирче
и се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020