* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Поискали са Еленка
от много добри домове,
все чорбаджийски синове,
все вьеще хаджийски унуки,
майка й и баща й я дават,
тя ги самичка не рачи
и на майка си думаше:
- Мо мале, мо мила мале,
мане мо, ще ти се моля.
Недей ме жени таз зима,
таз зима и таз година;
мо да се мома нанося,
и да се мома находя,
и майка й я послуша,
че не дала Еленка.
Мина се малко и много,
мина се една неделя,
че я поиска Николчо,
Николчо горко сираче,
Николчо сьетен сиромах,
Николчо дели Николчо.
Майка й и баща й не дават,
сама го иска Еленка.
Еленка дума мами си:
- Майно льо, мо мила мале,
мане мо, ще ти се моля -
мо, дай ме, мале, Николчо,
Николчо сьетен сиромах,
Николчо горко сираче,
Николчо дели Николчо;
макар три дни да живея,
току Николча да взема.
И майка й я послуша,
а че й дала Еленка.
Че са сватбата направили,
и се сватбата минала.
Че тръгнал дели Николчо
с зурли и с тъпани
по механите, да пие.
Чака го булка Еленка,
доде петлите попеят,
че й се дремка задрема,
легнала, та й заспала.
И се вратата захлопа,
Еленка не се събуди;
Еленкината свекърва
не си й Еленка събуди,
ами си пътна врата отвори,
и на Николчо думаше:
- Ти защо викаш Еленка -
тя е цяла нощ седяла,
седяла яла и пила
с нейните достове
и с твоите душмани!
А че си в къщи отиде,
къщна си врата поритна,
и Еленка се събуди.
Николчо дума Еленки:
- Еленке, булка хубава,
с кого замръкна таз вечер?
Еленка дума Николчу:
- Николчо, моя пръвнино,
с четирите дувари,
с студените камъни!
Доде Еленка отдума,
той главата й отряза
и й месата разкачи
по плетища и колища.
Еленкината майка й рано ранила
край Еленкини минава,
у Еленкини погледна,
и на сама себе си хортува:
- Еленка й рано ранила,
червено предение вапцала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020