* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Диляно, либе Диляно,
Диляно, мое пръвнино.
Ти стой, Диляно, тукана,
аз ще да ида у чичови,
у чичови си механи.
Ти да ме мене почакаш,
портите да ми отвориш.
Да не си дремка задремиш -
главата ще ти отрежа.
Прела й Диляна, чакала й,
дорде петлите пропеят.
Девет вретена и напрела
и десетото й подпрела.
Да дойде Стефан - няма го.
Че и се дрямка додряма.
Дилянкината свекърва
тя на Дилянка думаше:
- Диляно, снахо хубава,
ти си легни, поспи си,
аз като се Стефан зададе
ще те от сън събудя,
портите да му отвориш.
Тамън Дилянка легнала,
легнала, сладко заспала,
Стефан на порти похлопа,
като похлопа и повика:
- Дилянке, булче хубаво,
стани, порти отвори.
Не е излязла Дилянка,
на е излязла майка му.
Стефан на мама думаше:
- Къде е, мамо, Дилянка?
Дилянка, булка хубава.
Мама продума: - Стефане,
щом като снощи излезе
и Дилянка е легнала,
легнала, сладко заспала.
Че се разсърди млад Стефан,
че бръкна в коин джобове,
извади остро ножленце,
руса й глава отряза.
Главата й се търкаля,
език и ясно говори:
- Стефане, първо венчило,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Че пак бръкна в коин джобове,
извади остро ножленце,
че се в сърцето прободе.
Веднъж се само обади:
- Лежи, Дилянке, да лежим,
да се находи майка ни,
майка ни, некайлната.
Две майки, мари, мари да плачат,
в един гроб да ни заровят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020