* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Запроси Груйо Бояна;
Бояна плаче та нече:
- Нечем го, мале, па нечем, -
Груйо е върла бекрия,
изпил е, мале, волове;
изпил е брези биволи; -
са-нощ седи на механа,
са-нощ седи, са-нощ пие!
Макя Бояни говори:
- Вземи го, щерко Бояно;
сега се Груйо отрече
от вино и от ракия!
И Бояна я послуша, -
та вземала Груйоте.
Правиха сватба неделя
Туку се сватба разтури,
Груйо ойде на механа,
чакала го е Бояна.
До двои петли, до трои; -
кола дърва изгорила,
ока е памук изпрела,
товар борина изгори.
Свила е ръкав ушила,
нема Груйоте да дойде.
Върла я дремка одрема; -
она легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змия през грамада.
Ете, Груица де иде, -
два му тупана тупая
и две му свирки свиреха,
две му ченгии играя.
Чука и вика на порти:
- Излезни, бела Бояно,
излезни, порти отвори.
Не дочула го Бояна,
нел го дочула макя му;
излезна, порти отвори.
А Груйо си у говори:
- Мале ле, мила майчице!
Камо я, та не излезна?
Макя Груйоти говори:
- Сино Груйце, Груйце!
Каква е твоя Бояна!
Убава, а неработна;
са-нощ Бояна играла
с твоите млади ратае,
вече я дремка одрема
сега, легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змия през грамада -
Груйо ю нищо не рече,
нел взема влашко ноженце,
убоде бела Бояна
у нойното бело гърло.
Макя Груици говори:
- Сино Груице, Груице!
Не зна ли, сино, маскара?
Са-нощ Бояна седела,
кола дърва изгорила
ока е памук изпрела,
товар борина изгори,
свилен е ръкав ушила;
сега я дремка одрема,
сега легнала, заспала,
през стол глава преуньила,
като змия през грамада!
Груйо ю нищо не рече,
нело бръкна свилни джеби,
извади влашко ноженце,
та си убоде макя си
у нойното бело гърло.
Та па на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Те тебе, мале, маскара!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020