* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан на Лиляна думаше:
- Лиляна, либе Лиляно,
постой ме Лиляно, почакай,
доде се либе завърна.
Стоя Лиляна, чака го
до где петлите пропели
пропели и повторили,
два юза памук опрела,
риза мрежница намрежи.
Стефана още го няма.
Лилянината свекърва,
тя не била свекърва,
а най била душманка
тя на Лиляна думаше:
- Лиляно, снахо, Лиляно,
Стани си, снахо, легни си,
когато се Стефан зададе
аз ще те снахо извикам
портите да му отвориш.
Стана Лиляна, легна си
тамън е сладко заспала
Стефан на порти почука
почука още повика:
- Лиляно, либе Лиляно,
стани ми порти отвори!
Не е излязла Лиляна,
най излязла майка му.
Стефан майка си изодума:
- Къде е, мамо, Лиляна?
- Цяла нощ не се е прибрала
сега легна и е сладко заспала.
Че се Стефан разсърди
и при Лиляна отиде,
че й главата отряза
меден и език говори:
- Стефане, либе, Стефане,
цяла нощ съм те чакала
два юза памук опредох
мрежа риза замрежих.
Стефан се жалба нажали
извади ножче от джоба,
че се в сърцето прободе
и на Лиляна дмаше:
- Лежи, либе ле, да лежим,
мама да ни се нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020