* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна думаше:
- Аз ще да ида, либе Диляно,
у стинкови си на гости,
а ти, Диляно, да седиш,
да седиш, любе да чакаш,
до кат ти врата потропам,
като врата потропам
вратата да ми отвориш.
Седяла Диляна, чакала,
девет вретена напрела
и три мъжки ризи ушила.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Снахо Диляно, Диляно,
я лягай, снахо, та поспи,
докато ти Стефан потропа,
като ти Стефан потропа
аз ще те от сън събудя,
вратата да му отвориш.
Тъкмо Диляна легнала,
легнала та е заспала
ето ти Стефан потропа,
майка му стана, отвориш,
Стефан си майка запита:
- Седя ли, майко, Диляна,
чака ли майко за мене?
- Синко, Стефане, Стефане,
ни е седяла, ни чакала,
щом се е смръкнало
и Диляна легна, та заспа.
Стефан се люто разсърси,
извади ножа, закла я,
Дилянина глава скачаше,
скачаше и говореше:
- Стефане, любе, Стефане,
защо си майка послуша,
та ний се двамка разделихме?
Стефане, любе, Стефане,
ако за мене не те е жал,
не те ли е за мъжка ни рожба?
Стефан му жалба дожаля,
че взема ножа, закла се
и на Диляна говори:
- Лежи, Диляно, да лежим,
да се находи майка ни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020