Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димчо ходи в града голяма,
па ходи в долна горна Гривица,
па си залиби Динка,
Динка, червена ябълка.
Ходи Димчо, либи я.
Майка му думаше:
- Димчо, Динка не е жена за тебе,
тя не е тънкопредачка,
не не битотъкачна,
не е лъскавошиварко.
Димчо майка си не слуша,
ми си Динка взема.
Като си Динка взема,
майка му думаше:
- Да вземеш, Димчо, да вземеш
три кила памук нетеглен,
нетеглен и немерен,
и три товара бурен нетеглен,
нетеглен и немерен!
Взема Димчо,
що заръча майка му.
Като вечерят Димчо
изляза на механата,
тури буряна да свети.
Преде Динка, опреде,
немало го Димчо от механа
та сновала, тъкала,
платно е направила.
Димчо от механата го нямаше,
скроила я Динка, ушила я.
Сгъна я, тури под глава си,
че я дрямка обори.
Димчо потропа на портата,
станала е майка му,
та му отворила,
та попита Димчо майка си:
- Къде й Динка, къде е,
та тя ми порти не отваря?
А тя му отговаря,
че откога е той в механа
излел Динка си играла
с неговите шегърти.
Люто се Димчо ядосал,
в куюм джобове бръкнал,
влашко си ножче извадил
и си Динка в реброто прободе.
Динка се надигнала
и риза в очи му й хвърлила.
Димчо разбрал, че майка му е виновна.
Динка се присегнала до сандъци с дрехи,
па си послала и завила.
Па й викнала девера си Стоянчо:
- Иди, драгинко, иди
на долна горна Гривица,
да викаш моите хора!
- Как, бульо, да ги повикам?
- Кажи им, че съм добила
мъжка рожба перчуната.
Отишъл Стоян, па рекъл:
- Оди да ходим, свате, при буля,
тя ме й пратила да ви викам!
Динкиният баща се й разтичал,
жълтици за бебето да търси.
Динкината майка се й разтичала,
дарове за бебето да търси.
Стоянчо им вика:
- Бърже, сватове, бърже
с мене да вървите.
Като са стигнали майка й първа,
ще влезе да види бебето.
Динка й вика:
- Леко, леко, майко, да ме отвийш,
влашко ми ножче от реброто да извадиш!
Додето ножче седяло и душа седяла,
като ножче майка й извадила,
Динка се отделила от душица.
Па Димчо по двори ходи,
дюлгери откупил покрай дюлгери
ходи и им дума:
- Работете, дюлгери, работете
и за вдама място правете!
Като в къщи влезе
на Динка говори:
- Леж, Динкеу да лежим,
да се находи майка ми!
Па бръкна в куюм джобове
и се в гърди удари.
Димчо, Димо, от града голяма,
Динке златна ябълка.

 


Гривица, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ); на места преразказана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020