* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни говори:
- Либе, Диляно, Диляно,
я ще си, либе, излезна
до стринкини си на гости,
ти седи, либе, чекай ме,
докато се ази завърна,
вратата да ми отвориш.
Седе Диляна, чека го,
дорде петлите пеяле,
пеяле и повториле.
Девет вретена напрела
и десетото почнала.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна говори:
- Снахо, Диляно, Диляно,
ти легни, снахо, та преспи,
идом като Стефан почука,
я ще те, снахо, събудя
да станеш да му отвориш.
Щом е Диляна легнала,
Стефан на порти почука.
Дилянината свекърва,
тя си на Стефан отвори
и си на Стефан говори:
- Синко, Стефане, Стефане,
от дом като тизе излезе,
Диляна легна, та заспа.
Стефан си нищо не рече,
Извади остро ноженце
та й главата отряза.
Главата скача, говори:
- Либе Стефане, Стефане,
защо тъй, либе, направи?
Я седех, либе, чеках те,
девет вретена напредох
и десетото започнах.
Твоята стара майчица,
тя била върла душманка -
тя ме накара да легна
и идела да ме събуди
да стана, да ти отворя.
Стефан го жалба дожаля,
извади остро ноженце,
та се в сърцето прободе
и на Диляни говори:
- Лежи либе ле, да лежим,
мама ни да се нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020