* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодорка думаше:
- Тодорке, първо пръвнино,
Тодорке, първо венчило,
аз на дюкяна ще ида,
тебе те тука оставам,
да седиш, да седенкуваш,
докато петлите пропеят,
пропеят още повторят,
три гоза памук напреди,
на три го мотовилки смотай,
докато се, аз завърна.
Седяла, Тодорка, седенкувала,
три гоза памук напрела,
на три го мотовилки смотала.
Няма го Димо да дойде.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
я легни, мари, ти поспи,
когато Димо похлопа,
аз ще те тебе извикам,
да му портите отвориш.
Но се Тодорка излъга.
Легнала, сладко заспала.
Димо на порти похлопа,
тодоркината свекърва,
тя на Тодорка душманка,
портите си отваря,
и на Дима думаше:
- Димо ле, мама, Димо ле,
от тогаз е, мама, легнала,
заспала като умряла.
Като чу Димо тези думи,
Много се Димо ядоса,
ядоса Димо, гневоса,
право си вкъщи влезе,
и на Тодорка глава отряза.
Като й глава хвърляше,
мокър й език говори
и тя на Дима думаше:
- Я ми виж, Димо, работата,
аз съм я на прозорец сложила.
Като й видя Димо работата,
дето я Димо поръча,
Тодорка е всичко свършила.
Много му Димо домъчня,
извади кама точена,
и се в гърдите удари,
и на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
нека се мама находи,
за нашите млади младини
и за нашата хубост голяма.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020